Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами,
изместили поток към суетата.
Погълнали разтърсващи съдби,
засенчили лъча на добротата.
Превзети и безчувствени лица,
с очи от ледовете заснежени.
Пулсиращи с безсрамие сърца
и бездна от интриги претворени. ...