16.02.2025 г., 10:34 ч.

Нелепо 

  Поезия
44 2 0
Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами,
изместили поток към суетата.
Погълнали разтърсващи съдби,
засенчили лъча на добротата.
Превзети и безчувствени лица,
с очи от ледовете заснежени.
Пулсиращи с безсрамие сърца
и бездна от интриги претворени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Предложения
: ??:??