22 dic 2012, 19:54

Немирник 

  Poesía » Otra
661 0 3

 На Монмартър подсвирна игривият вятър.

 Докосна картини, треви и цветя.

 Послуша, подскoчи и на различни езици запя.

 Нахално се шмугна в тьлпата от хора.

 Разроши косите, немирникът-вятър

 капели и кърпи отвя.

 Изсвири, намигна, реши да почине.

 Там, на площадчето малко,

 стара латерна видя.

 Спусна се и свирукайки,

 игрив френски шансон с музиканта запя...

 

© Мария Венциславова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??