22.12.2012 г., 19:54 ч.

Немирник 

  Поезия » Друга
660 0 3

 На Монмартър подсвирна игривият вятър.

 Докосна картини, треви и цветя.

 Послуша, подскoчи и на различни езици запя.

 Нахално се шмугна в тьлпата от хора.

 Разроши косите, немирникът-вятър

 капели и кърпи отвя.

 Изсвири, намигна, реши да почине.

 Там, на площадчето малко,

 стара латерна видя.

 Спусна се и свирукайки,

 игрив френски шансон с музиканта запя...

 

© Мария Венциславова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??