На Монмартър подсвирна игривият вятър.
Докосна картини, треви и цветя.
Послуша, подскoчи и на различни езици запя.
Нахално се шмугна в тьлпата от хора.
Разроши косите, немирникът-вятър
капели и кърпи отвя.
Изсвири, намигна, реши да почине.
Там, на площадчето малко,
стара латерна видя.
Спусна се и свирукайки,
игрив френски шансон с музиканта запя...