Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....
© Antoni Stanev Todos los derechos reservados
край теб как тече и минава,
замисли се - не е расата 'слепоока',
защото ти я виждаш такава!?
От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...