6.12.2018 г., 20:24 ч.  

Немъртъв 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
1308 0 5
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Antoni Stanev Всички права запазени

Предложения
: ??:??