31 ago 2010, 19:46

Ненаказан стих 

  Poesía » Filosófica
675 0 0

Роса, земя, отрова, мус,

отекващо небе се всмуква,

опиши ми битието, в което те откраднах,

обрисувай сянката с брокат,

мъртъв свят, отровен, земен, прелест

на брега на ухание, вливат се гондоли в корените стари,

напомнят ми за грапавата мъка,

изтръгвах струни на китари,

думи-наказание... спомен за дихание!

© Владислав Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??