31.08.2010 г., 19:46 ч.

Ненаказан стих 

  Поезия » Философска
698 0 0

Роса, земя, отрова, мус,

отекващо небе се всмуква,

опиши ми битието, в което те откраднах,

обрисувай сянката с брокат,

мъртъв свят, отровен, земен, прелест

на брега на ухание, вливат се гондоли в корените стари,

напомнят ми за грапавата мъка,

изтръгвах струни на китари,

думи-наказание... спомен за дихание!

© Владислав Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??