Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има,
човешки същества без капка срам.
В гърдите нямат топлина, а зима –
лицата и телата – леден храм.
Не искам да се примиря, не мога,
убива ме това час подир час.
Каква ще да е гнусна таз природа,
за себе си ВСИЧКОТО – само АЗ?! ...