dansyto (Данаил Таков)
815 3635
19.08.2018 г., 22:21 ч.

Ненаситните хлебарки 

  Поезия » Друга
357 3 6

Как мога да се примиря с душите,

незнаещи какво е милост, свян,

със хора щом прозира им в очите,

агресия и алчност с ръст голям?

 

Не мога да се примиря, че има,

човешки същества без капка срам.

В гърдите нямат топлина, а зима –

лицата и телата – леден храм.

 

Не искам да се примиря, не мога,

убива ме това час подир час.

Каква ще да е гнусна таз природа,

за себе си ВСИЧКОТО – само АЗ?!

 

Това са бедни духом, адски жалки,

но даже да избухне ядрен взрив,

отново ще се пръкнат – СВРЪХХЛЕБАРКИ

с тела човешки, а в сърцата – дзифт!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че харесвате и споделяте моите поетични размисли!
  • Добре си ги обрисувал, а финалът ме накара да потръпна!...
  • Благодаря ви Илияна, Таня, Елка! Алчността и егоизмът не водят до нищо добро и са присъщи обикновено на бедните духом души. Ей, ненаядоха се бе, не им стигнаха нито къщи, ни коли, ни дрехи, ни храна. Излишеството е порок. За жалост такива са новозабогателите ни, назначени капиталисти! Поздрави от мен и всичко НАЙ
  • Хареса ми! Много смело казано!
  • Като на филм! Душевната мутация е раково образувание! Адмирации!
  • Има и такива моменти, има... понякога всичкото ни се възмущава, а понякога мълчанието стига... Благодаря ти! Отново страхотна поезия.
Предложения
: ??:??