Необятен навеки
В нощ съдбовна сънувах очите ти.
С лунен лъч ги чертах в паметта.
Неподправена с грим синева
взида чудни мъниста във дните ми.
Оттогава очите ти, пленници,
режисират безкрай моя ден –
сини камъни, враснали в мен,
нереални, но предани сенчици.
А ти скиташ, щурееш в пъртините,
като ат в поднебесната степ...
Конски тропот, немил и свиреп, ...