5.07.2011 г., 19:03 ч.

Необятен навеки 

  Поезия » Любовна
889 0 17
Необятен навеки
В нощ съдбовна сънувах очите ти.
С лунен лъч ги чертах в паметта.
Неподправена с грим синева
взида чудни мъниста във дните ми.
Оттогава очите ти, пленници,
режисират безкрай моя ден –
сини камъни, враснали в мен,
нереални, но предани сенчици.
А ти скиташ, щурееш в пъртините,
като ат в поднебесната степ...
Конски тропот, немил и свиреп, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Предложения
: ??:??