2 mar 2008, 19:00

Неотложно 

  Poesía » Versos blancos
1026 0 3

Не можа да ме преглътнеш -

мен, която те обичах от сърце.

Не можа да ме отскубнеш

от съдбата ми със нечий друг.

Що ти бях за толкоз време?

Що ми беше ти?

Тъй ли не можа да свикнеш,

твоя бях - къде бе ти?

Аз ще те преглътна, мили,

с гордо вдигната глава.

Дните ми до теб са свили

нежелани никому гнезда.

Айде! Тръгвам си и сбогом!

Все ще се оправя пак.

Поздрави на Ири и Марини!

Аз ще хващам следващия влак...

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??