Das_verlorene_Kind
16 el resultado
Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
  730 
С очите твои, Слепецо, в нощта затанцувах.
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...
  632 
Непреходни, вечни остават,
валят
сълзите човечни,
във мрака не мрат.
Ковани, железни - ...
  855 
Заплакала есен
в душата ми,
че вече линее дъждовно.
Заплакала есен
в душата ми, ...
  935 
Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите, ...
  663 
Отминала песен
за отминали дни,
за странните хора,
дето нявга били...
Отминали думи ...
  653 
Кошмари винаги ще има
- не ме оставят да звездея във нощта,
а тя - нощта - и денем ме попива,
какво от туй, че дишах любовта.
Не се оплаквам, само за раздяла ...
  700 
Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...
  687 
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див ...
  1853 
Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...
  1043 
Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време? ...
  1024 
Икона
В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат, и боли... ...
  613 
За Него (а може би и мен)
Колосален, единствен,
превъзходен, красив...
Всичко даваш, не мислиш,
после бавно гасиш... ...
  1014 
Начало и край
И с гняв не мога
и с болка - не...
валиш във мене
и топлиш ме... ...
  976 
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
  1029 
Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът ...
  739 
Propuestas
: ??:??