Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах
като камъка да бъда твърда.
И наистина такава бях,
трябва с нежност да отвърна.
Моят стих е лошо пиянство,
но походката ми е игрива.
Окована в рими, власт-тиранство,
слагам точката щастлива.
Газя по изплютите куплети,
газя и не се обръщам.
Някои наричат се поети,
нека, аз понякога повръщам.
© Весела Петева Todos los derechos reservados