Непоносимо

2 sept 2009, 13:50

Poesía

551 0 1

В твоята стая цветята крещят,

забравени сред белите чаршафи,

където нощем сдържана тъга

изтрила е сълзите си горящи.

В твоя дом се говори наужким

над албума стар, пълен с мечти.

Общи спомени с дрипави дрехи

бродят тягостно, дишат едва.

Твоят свят тъмнина озарява.

Всеки ъгъл достига с очи

и не мога за миг да остана.

Самотата така ми тежи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.