В твоята стая цветята крещят,
забравени сред белите чаршафи,
където нощем сдържана тъга
изтрила е сълзите си горящи.
В твоя дом се говори наужким
над албума стар, пълен с мечти.
Общи спомени с дрипави дрехи
бродят тягостно, дишат едва.
Твоят свят тъмнина озарява.
Всеки ъгъл достига с очи
и не мога за миг да остана.
Самотата така ми тежи.