Аз не зная какво съм, къде и защо съм.

Доверявам се само на крехкото”съм”

в мрежата на абсурдното пребиваване

сред пещерите на първичния сън..

Сенки бродят в коридора на моята мисъл

Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни

Някога някой изрекъл е нещо и писал...

Но под лавината от векове слуховете са нетрайни

Блажени са тия, които не знаят че не знаят

И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят

Има и такива, които се правят, че знаят,

макар че и те нищичко не зная

Времето е бременна с живота хидра,

която го поглъща,

щом от утробата си го изхвърли

Нищожно видимото сред невидимо,

което вижда себе си до някъде

сред неназовима неизвестност

Ааз съм дошла от някъде и съм свидетелят,

незнаещ какво е, къде и защо е..