22.01.2018 г., 0:08 ч.

Непоправимо 

  Поезия » Философска
5.0 (1)
405 0 1
Аз не зная какво съм, къде и защо съм.
Доверявам се само на крехкото”съм”
в мрежата на абсурдното пребиваване
сред пещерите на първичния сън..
Сенки бродят в коридора на моята мисъл
Имената са изтъркана дреха за неразгадани тайни
Някога някой изрекъл е нещо и писал...
Но под лавината от векове слуховете са нетрайни
Блажени са тия, които не знаят че не знаят
И тия, които не знаят, но си мислят, че знаят
Има и такива, които се правят, че знаят,
макар че и те нищичко не зная ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
  • В полунощ си отиде дъжда, сви се в облака пухкав уютно. Той побърза, дори не видя, че след него пром...
  • Когато си отиваш съм сама, два гълъба на устните ми плачат и всички необичани цветя на мене са нареч...
  • Разхождам се а мислите ми диви душата ми ядосана ръмжи пътеките... ......

Още произведения »