Изпразнена от смисъл съм... до дъно. Стените ме притискат от мълчание. И всичко в мен е тихо, много тихо... (Поредна съм), това ми е призвание. Дали съм пристрастена към тъгата? Със себе си ли трябва да се боря? Погледна ли се... виждам непозната. А с истинската как да поговоря? Открия ли се... как ще се позная, отворя ли склопените клепачи? В зениците ще мога ли да пазя искрата... от която всичко значи? Въпросите без отговор изплакват. Пропуква се от писък тишината. На ъгъла самотен... силуета на моята потайна... непозната.
Креми, ОСТАНАХ БЕЗ ДУМИ!!!
Много се радвам, че ми писа- така имах възможността да попадна на страхотния ти талант! Откривам себе си във всяка твоя дума!!
"...Погледна ли се... виждам непозната.
А с истинската как да поговоря?...."
"...Въпросите без отговор изплакват.
Пропуква се от писък тишината..."
"В зениците ще мога ли да пазя
искрата... от която всичко значи?"
Пак се върнах на твоят стих Креми.
Много е хубав!
Именно искрата е тази, която всичко значи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.