Изпразнена от смисъл съм... до дъно.
Стените ме притискат от мълчание.
И всичко в мен е тихо, много тихо...
(Поредна съм), това ми е призвание.
Дали съм пристрастена към тъгата?
Със себе си ли трябва да се боря?
Погледна ли се... виждам непозната.
А с истинската как да поговоря?
Открия ли се... как ще се позная,
отворя ли склопените клепачи?
В зениците ще мога ли да пазя
искрата... от която всичко значи? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация