Непростимото да простим

Да не съм пролетта в твоя живот.

Тя отдавна е вече отминала.

Да престанеш,все сам да живееш като скот,

толкоз много пътеки, изминал.

Нека бъда за тебе златистата есен

с пожълтелите вече листа,

дето бавно се ронят, шумолят като песен-

на последния зов, песента.

И преди да окапят, и за да ни има,

топлото да съхраним.

Да посрещнем студената, бялата зима,

непростимото като простим