Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал.
Нека бъда за тебе златистата есен
с пожълтелите вече листа,
дето бавно се ронят, шумолят като песен-
на последния зов, песента.
И преди да окапят, и за да ни има,
топлото да съхраним.
Да посрещнем студената, бялата зима, ...