Разбрах най-хубаво е да съм там,

където Ти решил Си да ме виждаш.

Преди затворена в неразпознат капан

измамена в заблуди се зазиждах.

Лъжех себе си, че съм щастлива,

играех ролята на силната жена.

Не онази кротката, Богобоязлива

смирена, нежна и покорна на мъжа.

А тази все, която претендира,

самоуверена водачески напред.

Без да се вслушва или коригира,

изравняваща неизравнимия Божествен ред.

След сълзите и плодове горчиви

повярвах на премъдрия Баща.

В хармонията на небето съм щастлива,

разбрала истинския образ на жена.

Сърцето ми във красота разцъфна

и влязох във сезон на радостта.

Душата ми от битки си отдъхна,

заби сърцето ми със младостта.