Разбрах най-хубаво е да съм там,
където Ти решил Си да ме виждаш.
Преди затворена в неразпознат капан
измамена в заблуди се зазиждах.
Лъжех себе си, че съм щастлива,
играех ролята на силната жена.
Не онази кротката, Богобоязлива
смирена, нежна и покорна на мъжа.
А тази все, която претендира,
самоуверена водачески напред.
Без да се вслушва или коригира,
изравняваща неизравнимия Божествен ред.
След сълзите и плодове горчиви
повярвах на премъдрия Баща.
В хармонията на небето съм щастлива,
разбрала истинския образ на жена.
Сърцето ми във красота разцъфна
и влязох във сезон на радостта.
Душата ми от битки си отдъхна,
заби сърцето ми със младостта.
© Мария Всички права запазени