Cona (Цонка Людмилова)
34 30
30 ago 2007, 22:30

Нещата 

  Poesía
676 0 4
 

Нещата между нас са безглаголни

като тишината,

усамотила се да си отдъхне

от приказки недосетливи.

Нещата между нас играят си на топчета

като децата

и като тях живеят в полусъница

без имена и без мотиви.

В това стихотворение, от нас създадено,

нещата плачат,

защото думите, с които ги наричаме,

навярно са значими,

но не значат.


Нещата имат свойте основания

и своята присъда.

Не могат да се примирят с позора

да са празни ненужни.

Те искат да са вечни под перуките

на знаещи и мъдри,

но с вързани очи са чувствата

и често бъркат свои с чужди.

В това стихотворение, от нас изстрадано,

нещата плачат.

Защото думите, с които ги обичахме,

отдавна вече нищичко не значат


Нещата стъпват тихо като котки

или чупят чаши,

и в полунощ на прага уморени

телата си навиват.

Но сенките им се промъкват в сънищата -

молещи и прашни,

изчоплят истината от отровните си зъби

и в сърцата ги забиват.


В това стихотворение

нещата молят Бог за милост,

забравили да плачат,

защото вън от него

своето съществувание

без думи влачат.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички мои неща се покланят на твоите!!!
  • нещата молят Бог за милост - прекрасно ,мила Цона, прекрасна си. С обич.
  • страхотно стихотворение....в това стихотворение...нещата оживявят и може и нищичко да не значат...,но страшно много ми подействаха...поздравления за най-нестандартното нещо,което съм чела от месеци


  • "защото думите, с които ги наричаме,

    навярно са значими,

    но не значат."...Мъдро прозрение Поздравявам те!





Propuestas
: ??:??