Нещата никога не са такива, каквито си ги спомняме

22 may 2011, 11:14

Poesía

1952 1 44

Пазачо на душата ми,
защо,
нещата никога не са такива,
каквито си ги спомняме?
И вятърът не бе, какъвто е...
Гласът му -
говор тих от счупените стомни.
Дори не зная
за вода ли бях понесла писаните...
Орисах се -
все двете ми ръце да са във празно.
Кобилица извита е гърбът ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нещата никога не са такива, каквито си ги спомняме

Искате да прочетете повече?

Propuestas