Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава
в едно съдрано наше зло и куп назряла луда плява!
Души, останали без път, които смисъл не намират
до добрините ми да спрат, защо доброто ми презират?
Защо не тичат към това, което славно изградихме?
Защо извръщат те глава? С какво ги ние отвратихме?
Насред човешката борба – Работя, Дишам и Живея,
защо не виждат светлина, а се изнизват покрай нея?
Потъват в залеза заспал и се целуват най-накрая.
След най-великия медал керванът спи, а псето лае...
След най-човешкия си плач ще кажа аз и ще се смея:
„Не съм случаен минувач в живота, даден да живея!“.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados