Разбрахме се, че срещата е в десет
във близкото за нас кафе квартално.
И даже днес дори да ме обесят,
аз пак ще съм в кафето триумфално.
Отидох първи, както си е редно.
Запазих маса в ъгъла с поръчка:
за мене дълго, а за нея - средно.
Но нещо сякаш вътре в мен ме сръчка.
И стана десет. Бие ми сърцето.
Кутията извадих да запуша.
Залèпих на витрината лицето
и стори ми се вънка, че е суша. ...