Несподелено кафе
Разбрахме се, че срещата е в десет
във близкото за нас кафе квартално.
И даже днес дори да ме обесят,
аз пак ще съм в кафето триумфално.
Отидох първи, както си е редно.
Запазих маса в ъгъла с поръчка:
за мене дълго, а за нея - средно.
Но нещо сякаш вътре в мен ме сръчка.
И стана десет. Бие ми сърцето.
Кутията извадих да запуша.
Залèпих на витрината лицето
и стори ми се вънка, че е суша.
А времето минава - тя не идва...
Изпуших вече няколко цигари.
Един комшия леко ми намигва,
а мене май инфаркт ще ме удари.
Изстина ми кафето безвъзвратно.
Остана то сега и непоето.
Сърцето ми обърна се обратно.
И то изстина! Сякаш бе кафето...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Може и да е за добро.Не съжалявай! Харесах!
-
Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и оценките!
Радвам се на Вашата подкрепа! Желая Ви хубава вечер! -
Хареса ми! Приятно за четене, нищо че краят не е розов!
-
Интересна аналогия - сърце-кафе!Поздрави от мен! Харесах!
-
Никола съчувствам ти, но съм сигурна, че нищо лошо не си е случило,
защото сигурно щеше да го опишеш, а като чета и музата ти май е секнала на финала. Това е семейната привързаност и те поздравявам за нея!
Желая ти спокойна хубава вечер! -
!!!
-
Наистина инфарктна ситуация! Случвала ми се е само веднъж в живота и то на съвсем млади години. И слава богу, че дамата не дойде на срещата, защото се оказа малко бременна...но не от мен.
Поздравление, Никола! Чрез текста ти съпреживях отново онова далечно минало.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
