Неспокойна душа

22 nov 2012, 21:15

Poesía » De amor

648 0 0

Срещнах те такъв,

с буйна, неспокойна душа.

Ходиш напред винаги пръв,

без да пролееш сълза.

Държиш се властно,

но тихо сядаш до мен.

Мразиш силно, ужасно,

а от любовта си пленен.

Идваш, тръгваш си

и пътя забравяш назад.

Разкриваш се без завеси

и оставаш на тайни богат.

Ще мога ли да те достигна?

Силите в теб дали ще укротя?

Съдбата с теб ми се усмихна,

но и горчиво навреди ми тя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.