Срещнах те такъв,
с буйна, неспокойна душа.
Ходиш напред винаги пръв,
без да пролееш сълза.
Държиш се властно,
но тихо сядаш до мен.
Мразиш силно, ужасно,
а от любовта си пленен.
Идваш, тръгваш си
и пътя забравяш назад.
Разкриваш се без завеси
и оставаш на тайни богат.
Ще мога ли да те достигна?
Силите в теб дали ще укротя?
Съдбата с теб ми се усмихна,
но и горчиво навреди ми тя.
© Нели Георгиева Всички права запазени