Не е късно да намериш себе си.
Прашинка малка, но твоя е, вземи я!
Несъвместими сме в свят глух
и няма за какво да жалиш тук.
Непонятни сме като болката,
без капчица живот - колко е!?
Поразени сме като от гръм
и глухи сме, без сърце и звън!
Как бавно си връщаме живота!?
Но той кога е бил твой!?
И небесата са глухи и неми свидетели,
безизразни, студени, посивели. ...