Дните станаха по-къси, а нощите по-дълги,

сутрин се събуждаш и докато усетиш, станало обяд,

напред-назад, назад-напред и вече обратно си тръгваш,

затваряш кръга на ежедневния кръговрат.

Всъщност всеки мечтае за него -

за най-интересния ден,

във който всичко ще се  нареди

 като в играчките "Лего"

с най-мечтаните неща за теб и мен.

Да, но май никога или рядко се случва така?

Да, но понякога рядко и все пак се случва

и когато наистина стане това,

да повярваме е невероятно трудно.

Сякаш всичко край нас е сън,

от който скоро ще се събудим.

Дано да се случи, нали,

когато мечтите станат реалност,  

се чува в душите ни звън,

който от унеса ни събужда.

Защото нещата се случват

и то когато вече не вярваш във тях,

внезапно край тебе е станало друго

и край тебе пада звездният прах…

Долетял от далечна звезда,

светеща високо в небето,

за всеки от нас тя е сбъдната мечта

и сияе ярко в заветния час.

И дори когато годината си отминава

и изпитваме редовната тъга,

някъде дълбоко в душата ни остава

неугасващата светлина на любовта...