Дните станаха по-къси, а нощите по-дълги,
сутрин се събуждаш и докато усетиш, станало обяд,
напред-назад, назад-напред и вече обратно си тръгваш,
затваряш кръга на ежедневния кръговрат.
Всъщност всеки мечтае за него -
за най-интересния ден,
във който всичко ще се нареди
като в играчките "Лего"
с най-мечтаните неща за теб и мен.
Да, но май никога или рядко се случва така?
Да, но понякога рядко и все пак се случва
и когато наистина стане това,
да повярваме е невероятно трудно.
Сякаш всичко край нас е сън,
от който скоро ще се събудим.
Дано да се случи, нали,
когато мечтите станат реалност,
се чува в душите ни звън,
който от унеса ни събужда.
Защото нещата се случват
и то когато вече не вярваш във тях,
внезапно край тебе е станало друго
и край тебе пада звездният прах…
Долетял от далечна звезда,
светеща високо в небето,
за всеки от нас тя е сбъдната мечта
и сияе ярко в заветния час.
И дори когато годината си отминава
и изпитваме редовната тъга,
някъде дълбоко в душата ни остава
неугасващата светлина на любовта...
© Живко Желев Всички права запазени