ИнаКалина
523 11395
18 jul 2020, 4:40

Неведомите пътища са боси 

  Poesía
651 9 8

Следите скрих,

но ме намери.

Луна́! –

в петли́цата на нощ се но́си

като небесна

бутониера,

с мънисто от Венера златокоса.

Обувки колко?!

Честно! – скъ́са...

... Не искаш жартиери и въпроси.

В куража ти

се влюбих, в хъ́са!

Неведоми са пътищата боси.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Значи и без коментари се разбираме, Жени. Това е хубавото на думите Благодаря!
  • толкова много думи има между редовете... много близо до мен е този стих, Краси
  • Радвам се, че е оставила следа Луната. Реална е тази мисъл, Вили. Пантофките за танци- хареса ми асоциацията, Мариана. Иржи, не ми действа добре и на мен, затова все й налитам... в стихове Благодаря ви за отношението!
  • Хубаво и въздействащо!
  • Небесна еротика намирам тук...
    Мълчанието ми отрони въпроси.
    Поседни до мен-жадуван звук!
    Събуди желанията ни звездоносни...
  • Когато кажеш нещо кратко, но с много съдържание...е безценна истина! Интересно описание на луната правиш, Краси " в петлицата на нощ се носи като небесна бутониера..." И си представям, че редовно се вглеждаш в нея и "златокосото й мънисто от Венера.." Аз го правя същото и си говоря даже с нея, но тя ми въздейства лошо....
  • "Човек често среща съдбата си по пътя, който е избрал, за да я избегне!" Лафонтен
  • Супер! 👍
Propuestas
: ??:??