Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме
с ръцете!
Не зная аз, ти кой си
и не те познавам,
но явно те вълнуват съдбите - хорски...
и въпроси, други, си задавам :
може би си имал съдба подобна
или познаваш някой, като мен? ...