8.02.2017 г., 10:22 ч.  

Невидим приятел 

  Поезия
5.0 / 8
1195 4 5
Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме
с ръцете!
Не зная аз, ти кой си
и не те познавам,
но явно те вълнуват съдбите - хорски...
и въпроси, други, си задавам :
може би си имал съдба подобна
или познаваш някой, като мен? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кюлче Приятелство »

20 място

Предложения
  • Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...
  • Във моите ранни и слепи недели, със твоите бивши и нови любови ще мерим на глътки секундите спрели, ...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...

Още произведения »