26 feb 2008, 18:41

Невидима до мене беше 

  Poesía » De amor
5.0 / 7
576 0 10
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.
Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.
Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »