26.02.2008 г., 18:41 ч.

Невидима до мене беше 

  Поезия » Любовна
557 0 10
Невидима до мене беше.
Усетих те и те познах.
Плахо ръката ми държеше
и обич в очите ти видях.

Потънахме в нощната забрава,
за да търсим лунна светлина.
Тя телата ни в сребро окъпа,
изгрявайки със нежността.

Открих, че като нея си добра,
погалих те със мисъл своя.
За мене се усмихна ти сега,
продължи да светиш, мила моя.

Невидима до мене беше.
Нощта тъжна утрото посреща.
От щастието само ни делеше
една целувка най-гореща.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нежност!
  • За мене се усмихна ти сега,
    продължи да светиш, мила моя.
    ...
    Много, много нежност...!!!
  • Нежност!
  • Светло и нежно ми стана!
    Красиви слова за прекрасната Любов!
    с обич, мили Васко. Само ти можеш така.
  • Поздрави!
  • Много нежно! Прекрасно е!
  • Много си нежен ! Много загадъчен! Неизчерпаем ! Поздрави !
  • Много истини за любовта изрича този стих.
    Когато човек се влюби, вижда другия по нов начин, преоткрива го като душевност. Оттук идва и впечатлението, че дотогава е бил
    "невидим".
    Финалът потвърждава колко е необходим физическият контакт, за да бъде една любов щастлива.
    Стихът ще докосне много жадни сърца.
    Поздрав, Победителю!
  • ПРЕКРАСНО!!!
  • Прелестени стих!!!!Усмихна ме топлината ти!Поздрав!
Предложения
: ??:??