Много хора стремях се да обичам.
Желаех с добрина да ги даря,
без в нищо да се вричам.
Пожари исках да разпалвам в тях,
без после в тях да изгорят.
Надеждата пред себе си да виждат,
без в чакането ù да се ранят.
Във всички имаше разковниче едно:
забравен блясък във очите,
размити погледи в мъглявини...
Сърцето ми рисуваше ги на платно,
на чисто, бяло, живота им да озари, ...