13.05.2011 г., 10:43 ч.

Невротизъм 

  Поезия » Философска
1017 0 2
Много хора стремях се да обичам.
Желаех с добрина да ги даря,
без в нищо да се вричам.
Пожари исках да разпалвам в тях,
без после в тях да изгорят.
Надеждата пред себе си да виждат,
без в чакането ù да се ранят.
Във всички имаше разковниче едно:
забравен блясък във очите,
размити погледи в мъглявини...
Сърцето ми рисуваше ги на платно,
на чисто, бяло, живота им да озари, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Предложения
: ??:??