Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло,
разлят невинно тих
е меден глас избягал от кресло,
приспал Луната в стих.
Как исках него да ти посветя,
въздишки страстни слял...
Но чезне сила в скъсани цветя,
угасвам изветрял.
Oпална нощ разкъсва светлина
с адрес на лунатик...
Как да те зърна с другата страна?
Лепило съм на плик!
© Todos los derechos reservados