Невъзможност

7 dic 2019, 11:21

Poesía » De amor

644 5 9

Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло,
разлят невинно тих
е меден глас избягал от кресло,
приспал Луната в стих.
Как исках него да ти посветя,
въздишки страстни слял...
Но чезне сила в скъсани цветя,
угасвам изветрял. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъжен вятър вее в мен

contessa

Poesía » De amor

Пада бавно късен зрак...
В дланите ти бездиханна
с кожа бяла и уханна
искам да осъмна пак...
Тъжен вятър вее в мен... ...

2019-09-14T15:53:33+03:00 681 5 18

Невъзможност

Искате да прочетете повече?

Propuestas