Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се!
До плача ви остават
сто крачки,
а стените на ямата ви
са мокри и хлъзгави!
Обикаляйте в кръг
и поглеждайте облака,
любопитно надничащ,
преди да отмине!
И напрягайте слух,
и забивайте нокти
в стените от камък,
покрит с ламарина!
Като гроб е, нали?
И пресъхнал от чакане
свойта жертва да смуче
и жадно да глозга!
Дърпай! Дърпай нагоре!
Катери невъзможности!
Ако трябва - с Мюнхаузен!
Ако трябва - през костите!
Публикувано във:
e-lit Сайт за литература 20 април 2014
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados