22.04.2014 г., 17:23 ч.  

Невъзможности 

  Поезия » Друга
419 0 3

Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се!
До плача ви остават
сто крачки,
а стените на ямата ви
са мокри и хлъзгави!

Обикаляйте в кръг
и поглеждайте облака,
любопитно надничащ,
преди да отмине!
И напрягайте слух,
и забивайте нокти
в стените от камък,
покрит с ламарина!

Като гроб е, нали?
И пресъхнал от чакане
свойта жертва да смуче
и жадно да глозга!

Дърпай! Дърпай нагоре!
Катери невъзможности!
Ако трябва - с Мюнхаузен!
Ако трябва - през костите!

 

 

Публикувано във:

e-lit Сайт за литература 20 април 2014

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все си дърпаме - нагоре, надолу - катерим невъзможности и те, понякога остават без отр. представка!.. Поздрав
  • Точно така се чувствам в момента.Разтърси ме!
  • Много тежък стих!
    Хм... трябва повече от един прочит...
    Харесват ми такива стихове, които ме провокират да осмислям отново и отново... а заедно с това се нюансират и усещанията...
    И няма насищане...
    Браво!
Предложения
: ??:??