23 may 2008, 17:54

Незаслужена омраза... 

  Poesía
866 0 0
В хладна ветровита нощ,
сред зловеща тъмнина,
седя сама,
крещя напразно твойто име...
Но как се озовах,
как попаднах на това ужасно страховито място?
Сън ли е това?
Или е просто поредната шега?
Поглеждам в мрака...
виждам твоите очи,
Викам те...
и ти ме чуваш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??