В хладна ветровита нощ,
сред зловеща тъмнина,
седя сама,
крещя напразно твойто име...
Но как се озовах,
как попаднах на това ужасно страховито място?
Сън ли е това?
Или е просто поредната шега?
Поглеждам в мрака...
виждам твоите очи,
Викам те...
и ти ме чуваш,
но не идваш ти при мен...
Протягам аз ръка към теб...
но ти не ми подаваш свойта...
Моля те да ми помогнеш,
иначе ще падна в пропастта...
но ти ме игнорираш,
сякаш мислиш само за това
как ще падна долу в нея,
как ще се изгубя някъде в мрака...
За да не зърнеш вече моите очи...
Това ли заслужавам аз
за моята любов към тебе?
С какво заслужих таз омраза?
Този студ в твоите очи...?
Върви си...!
Не, не се обръщай даже...!
Дори не ме мисли...
Аз ще падна в пропастта,
нека жално ме погълне мракът...!
© Диана Иванова Всички права запазени