Ние

23 ago 2017, 9:42

Poesía

299 0 5

Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.
Присвит във студения ъгъл,
положил глава във скута,
от мисли различни разкъсван,
отново преглъщам сълза.
А малкият верен приятел,
бездушен, до мене лежи.
Обвити във сенки на мрака,
се давим в море от сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ние

Искате да прочетете повече?

Propuestas