Да говориш когато мълчиш,

да чувстваш сърцето в твоето тяло.

С душата по трудна пътека сега да вървиш,

да виждаш светът без огледало.

Пътеката тясна нагоре се вие,

повела е тяло и дух несломим.

Какво сме кажете в пространството ние?

Болка без рана в душата търпим.

Сърцето и то ли без рани сега ни боли?

Точно ще каже кога да мълчим.

Пожарът в живота нали ни гори,

ние с него вървим и мълчим.

В.Й. 21.01.2016г.