Да говориш когато мълчиш,
да чувстваш сърцето в твоето тяло.
С душата по трудна пътека сега да вървиш,
да виждаш светът без огледало.
Пътеката тясна нагоре се вие,
повела е тяло и дух несломим.
Какво сме кажете в пространството ние?
Болка без рана в душата търпим.
Сърцето и то ли без рани сега ни боли?
Точно ще каже кога да мълчим.
Пожарът в живота нали ни гори,
ние с него вървим и мълчим.
В.Й. 21.01.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени